Как да намерим качествени он-лайн проучвания за пробиотици

Научният свят на пробиотиците е в постоянно развитие и се разширява все повече. Написването на думата „пробиотик“ в Google търсенето ще да доведе до голямо количество от информация, но не всичко, което се открива, може да бъде считано за вярно или точно. След анализ на 150 уебстраници, учени открили много търговски сайтове, които предоставят неточна информация и не съдържат висококачествени изследвания. Това не е изненадващо, тъй като проучванията за пробиотиците се увеличават бързо и има много различни марки от тези продукти на пазара. Над 6500 проучвания са публикувани в PubMed, което ясно показва необходимостта от критично мислене и използването на точна информация при търсене на он-лайн съдържание за пробиотици. Тъй като има толкова много информация он-лайн, като блогове, форуми, търговски сайтове и статии трябва да бъдем в състояние да отделяме точната информация от неточната.

Как да намерим качествени он-лайн проучвания за пробиотициКак да бъдем сигурни, че съдържанието на публикацията, която четем е висококачествено и научно коректно? Ето няколко съвета, които могат да ви бъдат полезни:

1. Проверете квалификацията на автора.

Независимо дали става въпрос за статия в уебсайт, блог или он-лайн научно издание, уверете се, че авторът е квалифициран експерт в съответната област. Например, ADM Protexin, като производители на пробиотиците Bio-Kult, имат водещи световни учени и изследователи в екипа си.

2. Проверете източниците, на които се основава статията.

Ако статията е базирана на научно изследване, проверете дали изследването е било публикувано в утвърдено научно издание, като например PubMed. Проверете и дали авторът на статията използва точни и достоверни източници за своите твърдения.

3. Проверете допълнителните източници.

Това може да включва търсене на информация за същата тема в други уебсайтове и източници. Последното не само ще ви даде по-пълна информация по тази тема, но ще ви помогне да се уверите, че съдържанието е научно-доказано и точно.

4. Търговски ли е уеб сайтът?

Не всички търговски сайтове са надеждни, а някои от тях могат да съдържат неточности или дори ненаучни твърдения с цел продажба на продукти. Това не означава обаче, че всички комерсиални сайтове са подвеждащи. Затова е важно да проверите източника на информацията и да проверите дали статията е базирана на научни изследвания. Когато разглеждате информация за пробиотиците, винаги бъдете наясно с търговските връзки, снимките на продукти и призивите за действие с молба да кликнете и закупите. Помислете задълбочено и преценете дали информацията, която прочитате, е пълна и достоверна, за да може да приложите правилните решения за своето здраве.

Как да намерим качествени он-лайн проучвания за пробиотициНапример, американската компания ADM Protexin, произвежда много продукти на база на научни разработки. Техните продукти имат доказано действие и ефекти в няколко клинични проучвания. Производителят предоставя образователен ресурс, който може да бъде полезен при търсене на информация за пробиотици и пребиотици. Този ресурс, заедно с публикациите от институциите, на които компанията е член, предоставя непредубедена информация за тях.

5. За всичко ли са подходящи пробиотиците?

В някои случаи, взимането на пробиотици може да не е подходящо. Въпреки че те обикновено се считат за безопасни, възможно е да има обстоятелства, при които е препоръчително да се консултирате с лекар преди да ги приемете, като например при тежки здравословни проблеми или предстояща операция. Д-р Мишел Голдман, изпълнителен директор на ИИЛ цитира някои случаи, в които пробиотиците са неподходящи за имунодефицитни лица, включително новородени с много ниско тегло при раждане. Затова бъдете внимателни и не приемайте твърденията, че конкретен пробиотик (или всеки продукт!) е безопасен и полезен за всичко или за всички. Трябва да бъдете предпазливи и да се консултирате с лекар, преди да започнете да приемате пробиотици.

6. Не всички проучвания са еднакви!

Когато търсите информация в Google за пробиотици, е важно да отделяте време за анализ на качеството и последователността на проучванията, цитирани на различни сайтове. Например, някои сайтове могат да цитират „in vitro“ изпитания, които водят до интересни резултати, но често те не са изпитани върху хора. Затова е желателно да потърсите клинични изпитвания тип „златен стандарт“ (контролирани и слепи) върху хора, което ще даде по-надеждни данни. Това е много важно за да се намали риска от пристрастни и случайни резултати, какъвто е риска при изпитванията върху животни. Ако искате да бъдете сигурни, че получавате надеждна информация за пробиотиците, изберете най-качествените изследвания върху хора, включващи голям брой участници..

7. Търсете реномиран бранд!

За да намерите утвърдена и надеждна марка, консултирайте се със специалист или в аптека. Не забравяйте да потърсите информация и отзиви за продукта и он-лайн.

В заключение, една от добрите гледни точки на изследване, публикувано във Frontiers in Medicine е, че винаги е важно да мислим за източника на информация. И не вярвайте на всичко, което четете в Google!

Референции:
1  Neunez et al., (2020). ‘Online Information on Probiotics: Does it Match Scientific Evidence?’ Fron. Med., doi.org/10.3389/fmed.2019.00296
2  McFarland LV., (2006). Meta-analysis of probiotics for the prevention of antibiotic associated diarrhoea and the treatment of Clostridium difficile disease. American Journal of Gastroenterology. 101: 812-822
3  McFarland LV et al., (2010). Systematic review and meta-analysis of Saccharomyces boulardii in adult patients. World Journal of Gastroenterology. 16 (18): 2202-2222
4  Beerepoot et al., (2012). ‘Lactobacilli vs antibiotics to prevent urinary tract infections: a randomized, double-blind, noninferiority trial in postmenopausal women’. Arch. Intern. Med. 172 (9): 704-12.
5  Anukam et al., (2006). Augmentation of antimicrobial metronidazole therapy of bacterial vaginosis with oral probiotic L. rhamnosus Gr-1 and L. reuteri RC-14: a randomised, double blind and placebo-controlled trial. Microbes Infect. 8 (6): 1450-4
6  Saha L. (2014). Irritable bowel syndrome: pathogenesis, diagnosis, treatment, and evidence-based medicine. World journal of gastroenterology, 20(22), 6759–6773. doi:10.3748/wjg.v20.i22.6759