Пробиотици и последствия от антибиотици – част II

Влиянието на антибиотиците върху чревната микробиота включва  ефекти върху развитието и функционирането на имунната система. Те се отнасят главно до намалена устойчивост спрямо инфекции или имунен дисбаланс, което може да доведе до атопично, възпалително или автоимунно заболяване.  Уврежда се и т. нар. колонизационна резистентност, феномен на чревната микробиота, осигуряващ защита срещу патогени. Развитието на тези неблагоприятни ефекти върху състава и функциите на чревната микробиота води до повишена чувствителност към чревни инфекции. Една от най-честите нежелани реакции на антибиотичното лечение е т.нар. антибиотик-асоциирана диария (ААД).

ААД протича с профузна водниста диария и общи симптоми. Води до тежки усложнения като токсичен мегаколон, перфорация и шок. ААД може да се прояви още по време на антибиотичната терапия, както и 2 до 8 седмици след преустановяването ѝ. Рецидивираща ААД се развива в около 15-60% от пациентите.

Рисковите фактори за възникване на ААД са няколко вида и са свързани с характеристиките на антибиотичния продукт, на организма, на патогенните агенти и с процедури, нарушаващи нормалната чревна микробиота.

Предизвиканите от антибиотика промени зависят от неговия клас и спектър на действие, дозировката и продължителността на приема му, начинът на приложение и фармакологичните му свойства. Рискът от ААД е най-голям при лечение с широко-спектърни антибиотици, особено такива, които въздействат на анаеробните бактерии, доминиращи в човешката чревна микробиота. Функциите на тези бактерии са от голямо значение за организма, като например производството на късоверижни мастни киселини. 

Най-често и с по-висок риск за развитие на ААД се наблюдава при лечение с ампицилин/амоксицилин, цефалоспорини и клиндамицин. Важен е и начинът на приложение – пероралните антибиотици по-често са свързани с диария, отколкото тези с парентерално приложение. Значение има и степента на усвояването им в дебелото черво – ниската степен съответства на висок риск от ААД.

Рисковите фактори от страна на пациента включват нарушения в имунитета, оперативни интервенции, наличие на основни и тежки заболявания. Възрастта също има значение – най-висок риск от ААД се наблюдава при деца под 6-години и възрастни над 65 години. Особено внимание заслужават ефектите на широкоспектърните антибиотици върху чревната микробиота на новородените и кърмачетата. Ранното им приложение намалява разнообразието и променя състава на бебешката микробна екосистема, като се редуцират Bifidobacterium за сметка на повишени Proteobacteria. Същите изменения в чревната микробиота се наблюдават при нелекувани бебета, но родени от майки, приемали антибиотици по време на бременността. Рисков фактор за ААД е и наличието на съпътстващи заболявания (коморбидност). 

За да не се стигне до това състояние ни помагат пробиотиците.

Пробиотиците са храни и продукти, съдържащи жизнеспособни организми, които възстановяват микробиотата.

Пробиотици и последствия от антибиотици

Част 1

В последните години сме свидетели на огромния интерес към чревната микробиота и значението и за основни жизнени функции като храносмилане, енергиен метаболизъм и възпаление. Въздействието на миркобиотата върху човешкия организъм се осъществява чрез модулиране на множество имунни, нервни и ендокринни пътища. Съставът и разнообразието на чревната екосистема осигуряват определено ниво на устойчивост на организма спрямо външни въздействия, но самите микроорганизми могат да бъдат нарушени под влияние на различни причини.

Антибиотиците са един от основните фактори, които нарушават микробиотата. Нарушавайки микробиотата те причиняват дисбиоза /дисбактериоза/ и нежелани лекарствени ефекти върху човешкото здраве.

Антибиотик (от старогръцки: ντί – „срещу“, и βίος – „живот“) е вещество или съединение с подчертан биологичен ефект. Използва се за унищожаване или забавяне растежа на микроорганизми, като бактерии, гъби и други. Терминът „антибиоза“, означаващ буквално „срещу живота“ описва действието на първите антибактериални препарати, които използват антимикробните свойства на химични вещества, продуцирани от микроорганизми.  С други думи, както казва Луи Пастьор,  е „използван антагонизмът, наблюдаван между различни бактерии, който може би предлага най-голямата надежда за лечение“. С откритието на пеницилина от Александър Флеминг започва т. нар. „антибиотична революция“, а след Втората световна война антимикробните средства се превръщат в крайъгълен камък в медицината. Те променят естествения ход на инфекциозните заболявания и спасяват милиони човешки животи. Но широкото им приложение води до бързо увеличаваща се антибиотичната резистентност, която е израз на естествена адаптивна реакция на бактериите спрямо антимикробните продукти. Тревожен факт е, че не само чревната микробиота на възрастните, но и тази на децата е резервоар на резистентност.

Друг резултат от прекомерната употреба на антибиотици е унищожаването на огромен брой микроорганизми. Антибиотиците променят състава, разнообразието и функциите на чревната микробиота. Тези ефекти могат да настъпят едва в първите 3 дни от началото на лечението. Благодарение на издръжливостта си, чревните микроорганизми възстановяват в известна степен състава си след спирането на антибиотика. Според последните проучвания, обаче, това не се случва в пълен размер. Неблагоприятните ефекти от антибиотичното приложение могат да бъдат директни и индиректни. Някои може да са с дълготрайни вредни последици за организма. Развиващата се дисбиоза включва промени в таксономичното разнообразие и нарушения в основните жизнени функции на микробиотата като храносмилане, синтеза на витамини, защитата срещу патогени. 

Пробиотиците се използват като първична или вторична профилактика на нежеланите реакции от антибиотичното лечение. Те могат да бъдат по-ефективни, когато се прилагат по време на целия период на прием на антибиотици. 

Add to cart