Скорошно проучване заключава, че информацията за пробиотици в Google би могло да не е съвсем акуратна. След въвеждане на термина ‘пробиотици’ в Google, учените анализирали 150 web страници и установили много търговски сайтове, които предоставят неточна информация и не включват високо-качествени изследвания. Това не е изненада, тъй като проучванията на пробиотици (както и техния пазар) се увеличават – сега има много и различни пробиотични брандове, а публикуваните в PubMed проучвания са над 6500. Ето защо, има много повече web съдържание на тази тема под формата на блогове, форуми, търговски сайтове и статии. Както се случва с много популярни теми, част от on-line съдържанието е с високо качество, но голямата част – не е!
Как можете да разберете дали съдържанието на публикацията е с добро качество и научно коректно?
– Няколко съвета, които ще ви помогнат да идентифицирате качественото съдържание:
1. Кой е авторът – каква е неговата квалификация?
Ако авторът не е квалифициран експерт, едва ли съдържанието заслужава доверие. Уверете се, че автора е експерт в тази област. Творческият екип на ADM Protexin включва квалифицирани лица от областта, както и водещи световни учени и изследователи.
2. Търговски ли е уеб сайтът?
Някои търговски сайтове могат да показват пристрастия и да отправят ненаучни твърдения с цел продажба на продукти. От това не следва, че комерсиалният сайт съдържа подвеждащо съдържание, но когато разглеждате информацията винаги е добре да знаете откъде идва тя. Ако четете за пробиотиците и за значението им за здравето, просто отделете малко време и прецените дали текстът е пълен с търговски връзки, снимки на продукти и призиви за действие с молба да кликнете и закупите! Това може да навежда на мисълта, че информацията е насочена изцяло да продава, а не да обучава.
ADM Protexin е производител на много продукти, но освен, че са резултат на научни разработки, техните действия и ефекти са доказани в многобройни клинични проучвания. Този образователен ресурс, заедно с публикациите на институциите, на които компанията е член, се предоставя като непредубедена информация за пробиотиците и пребиотиците.
3. За всичко ли са подходящи пробиотиците?
Има ситуации, при които приемът на добавка (или лекарство) не е подходящ. Въпреки че, обикновено се считат за безопасни, има обстоятелства, при които би трябвало да се консултирате със своя лекар преди да приемате пробиотици – например, при наличие на сериозни здравословни проблеми или при предстояща хирургична операция. Изследователи отбелязват, че не ВИНАГИ пробиотиците са безопасни (напр. Мишел Голдман цитира някои случаи, когато те са неподходящи за имунодефицитни лица, включително новородени с много ниско тегло при раждане). Затова бъдете предпазливи към твърдения, че конкретен пробиотик (или наистина всеки продукт!) няма странични ефекти, полезен е за всичко и/или е подходящ за абсолютно всички.
4. Какъв тип проучване е посочено? Не всички са еднакви!
Изследване на резултатите от Google, съвсем правилно анализира вида на проучванията, посочени в много сайтове. Изследователите откриват, че много от тях, посочени на уебсайтовете за пробиотици, са „in vitro“. Този тип изследвания могат да бъдат добро начало и могат да представляват интерес, ако няма клинични (при хора) проучвания, напр.в много нишова за здравето област. Но, когато търсите надеждни източници, изберете клинични изпитвания тип „златен стандарт“ (контролирани и слепи) при хора, и то включващи голям брой участници.
Те помагат да се намали риска от пристрастни и случайни резултати, много по-надеждни са от проучванията върху животни и предоставят по-ценни данни.
5. Търсете реномиран бранд!
За да намерите утвърдена и надеждна марка, консултирайте се със специалист или в аптека, не забравяйте да потърсите информация и отзиви онлайн.
В заключение, една от добрите гледни точки на изследване, публикувано във Frontiers in Medicine е, че винаги е важно да мислим за източника на информация. И не вярвайте на всичко, което четете в Google!
Референции:
1 Neunez et al., (2020). ‘Online Information on Probiotics: Does it Match Scientific Evidence?’ Fron. Med., doi.org/10.3389/fmed.2019.00296
2 McFarland LV., (2006). Meta-analysis of probiotics for the prevention of antibiotic associated diarrhoea and the treatment of Clostridium difficile disease. American Journal of Gastroenterology. 101: 812-822
3 McFarland LV et al., (2010). Systematic review and meta-analysis of Saccharomyces boulardii in adult patients. World Journal of Gastroenterology. 16 (18): 2202-2222
4 Beerepoot et al., (2012). ‘Lactobacilli vs antibiotics to prevent urinary tract infections: a randomized, double-blind, noninferiority trial in postmenopausal women’. Arch. Intern. Med. 172 (9): 704-12.
5 Anukam et al., (2006). Augmentation of antimicrobial metronidazole therapy of bacterial vaginosis with oral probiotic L. rhamnosus Gr-1 and L. reuteri RC-14: a randomised, double blind and placebo-controlled trial. Microbes Infect. 8 (6): 1450-4
6 Saha L. (2014). Irritable bowel syndrome: pathogenesis, diagnosis, treatment, and evidence-based medicine. World journal of gastroenterology, 20(22), 6759–6773. doi:10.3748/wjg.v20.i22.6759