Пробиотици и последствия от антибиотици – част II

Влиянието на антибиотиците върху чревната микробиота включва  ефекти върху развитието и функционирането на имунната система. Те се отнасят главно до намалена устойчивост спрямо инфекции или имунен дисбаланс, което може да доведе до атопично, възпалително или автоимунно заболяване.  Уврежда се и т. нар. колонизационна резистентност, феномен на чревната микробиота, осигуряващ защита срещу патогени. Развитието на тези неблагоприятни ефекти върху състава и функциите на чревната микробиота води до повишена чувствителност към чревни инфекции. Една от най-честите нежелани реакции на антибиотичното лечение е т.нар. антибиотик-асоциирана диария (ААД).

ААД протича с профузна водниста диария и общи симптоми. Води до тежки усложнения като токсичен мегаколон, перфорация и шок. ААД може да се прояви още по време на антибиотичната терапия, както и 2 до 8 седмици след преустановяването ѝ. Рецидивираща ААД се развива в около 15-60% от пациентите.

Рисковите фактори за възникване на ААД са няколко вида и са свързани с характеристиките на антибиотичния продукт, на организма, на патогенните агенти и с процедури, нарушаващи нормалната чревна микробиота.

Предизвиканите от антибиотика промени зависят от неговия клас и спектър на действие, дозировката и продължителността на приема му, начинът на приложение и фармакологичните му свойства. Рискът от ААД е най-голям при лечение с широко-спектърни антибиотици, особено такива, които въздействат на анаеробните бактерии, доминиращи в човешката чревна микробиота. Функциите на тези бактерии са от голямо значение за организма, като например производството на късоверижни мастни киселини. 

Най-често и с по-висок риск за развитие на ААД се наблюдава при лечение с ампицилин/амоксицилин, цефалоспорини и клиндамицин. Важен е и начинът на приложение – пероралните антибиотици по-често са свързани с диария, отколкото тези с парентерално приложение. Значение има и степента на усвояването им в дебелото черво – ниската степен съответства на висок риск от ААД.

Рисковите фактори от страна на пациента включват нарушения в имунитета, оперативни интервенции, наличие на основни и тежки заболявания. Възрастта също има значение – най-висок риск от ААД се наблюдава при деца под 6-години и възрастни над 65 години. Особено внимание заслужават ефектите на широкоспектърните антибиотици върху чревната микробиота на новородените и кърмачетата. Ранното им приложение намалява разнообразието и променя състава на бебешката микробна екосистема, като се редуцират Bifidobacterium за сметка на повишени Proteobacteria. Същите изменения в чревната микробиота се наблюдават при нелекувани бебета, но родени от майки, приемали антибиотици по време на бременността. Рисков фактор за ААД е и наличието на съпътстващи заболявания (коморбидност). 

За да не се стигне до това състояние ни помагат пробиотиците.

Пробиотиците са храни и продукти, съдържащи жизнеспособни организми, които възстановяват микробиотата.

Add to cart